Владимир Левчев чете стихотворението си „Цикада“:
(запис – ArsMedia, 07.05.2009 г. – от премиерата в Благоевград на романа на В. Левчев „2084-та“)
Цикада
Magicicada septendecim (периодична цикада) е вид, който се среща в Източните Съединени Щати; живее 17 години, но по-голямата част от живота си прекарва под земята (в нимфен стадий) и само един месец се явява като гигантско насекомо в короните на дърветата.
Името ми е Лазар.
Идвам от гроба.
17 години чаках, чаках
кацнал на прогизнал корен
от другата страна на живота.
Небето там е тъмно и твърдо.
Името ми е Лазар.
Идвам от гроба.
Тази сутрин се пробудих
в Рая
с още милиони
пробудени сродни души:
полетяхме нагоре в зеленото дърво –
флотилия от старомодни
кафяви мотоциклети
с два червени фара.
Нашата песен
е песента на времето:
тя казва Добро утро
и казва Сбогом
с една висока нота –
с една растяща песен под слънцето.
Името ми е Лазар.
Идвам от гроба.
17 години живот в смъртта,
17 години в небе от камък,
17 години мълчание
вече не съществуват . . .
Какво е времето?
Ще умра след месец.
(Един месец в Рая!)
Но какво е времето, какво е времето?
Името ми е Лазар.
Идвам от гроба.
Идвам, за да ви кажа
Добро утро и Сбогом.
Владимир Левчев в DICTUM.
Владимир Левчев в „Кръстопът“.
Първа електронна публикация на текста – Public-Republic